Ефективен муколитик
Основното действие на ацетилцистеина се крие в способността му да осигури ясно изразен муколитичен ефект, постигнат чрез директно влияние върху структурата на бронхиалния секрет, което спомага за бързото му и ефективно отделяне от организма, без това да доведе до значително увеличение на обема му. Първите клинични данни за това са обявени през 1962г. и ототгава насам е включен в състава на редица лекарствени продукти, подходящи при състояния, придружени с влажна кашлица и повишено образуване на секрет като остър и хроничен бронхит, бронхиектазии, муковисцидоза. Активен към всички видове инфекции (вирусни и бактериални), ацетилцистеин се прилага успешно и при обикновена кашлица от настинка или грип.
Освен муколитично обаче, ацетилцистеинът притежава и редица други действия, които са по-малко познати, но също толкова полезни и важни за организма.
Мощен антиоксидант
Значително предимство на ацетилцистеина е неговото антиоксидантно действие, което се проявява дори в ниски концентрации. Причина за това е свойството на молекулата да възстановява и поддържа нивата на глутатион в тялото.
Глутатионът забавя процесите на стареене на клетките и се грижи за обезвреждането на свободните радикали (реактивните форми на кислорода), които увреждат клетъчните мембрани и тъканите. Това го превръща в един от най-мощните познати антиоксиданти. Освен това спомага за отделянето на различни токсини, метаболити на лекарства и тежки метали от организма.
Имуностимулант
Друго предимство на глутатиона е действието му като имуностимулант, което се дължи на способността му да подпомага образуването на двата основни вида клетки на имунната система – лимфоцити и фагоцити.
Превенция срещу грип
Доказано е, че ацетилцистеинът може да предотврати появата на грипна инфекция или да облекчи симптомите на вече съществуваща такава и да намали продължителността й, тъй като употребата му води до намаляване на възпалителните процеси в тялото и намалява способността на грипния вирус да се репликира в клетките.
Антидот при отравяне с парацетамол
Още през 70-те години на XX век са изнесени клинични данни, доказващи, че интравенозните му препарати действат като антидот при отравяне с парацетамол.
Активното изследване на тази молекула продължава и до днес, търсейки нови перспективи за нейното приложение.
Статията е информативна и не заменя консултацията с лекар или фармацевт.